Интервю с преводача на ТАТО Иван Боев

Живков искаше да сдаде поста още през 1984, но го принудиха да остане

- Как попаднахте в обкръжението на Тодор Живков? - Завърших езикова гимназия, след това, благодарение на дядо ми – разузнавача Христо Боев, бях приет в Московския държавен институт за международни отношения. Българите там бяхме различни – едни дойдоха като синове на министри, други, като мен, идваха от по-обикновени семейства. Учих заедно с Петър Младенов, който също дойде от бедно семейство, състудент ми беше и Андрей Луканов. Още тогава имаше подхвърляния кой с какъв пост ще се сдобие след време. Даже си спомням един случай, бяхме се събрали българи състуденти. Някой от нас започна да разпределя на шега бъдещите функции в държавата на всеки от нас. „Раздаваха се” постове от бъдещото управление на България. Някой стана и посочи Петър Младенов, каза, че той ще е най-малко министър, за Луканов беше отреден постът премиер. А ние с един колега, по-бедни, казваме: „Ами за нас?!” Петър Младенов ни погледна и каза: „Вас ще ви пратим някъде посланици”. - Какво се случи, след като завършихте института в Москва? - Работих известно време в Министерството на външните работи. Преди да стана преводач, работех в органите на Държавна сигурност, където бях 7 години. Там се занимавах по своята специалност – Съединените щати и останалите западни страни - трябваше да обработвам информацията и да изготвям анализи. През септември 1979 година се изграждаше обособен сектор „Съветски съюз” и ме поканиха да се присъединя. Веднъж Тодор Живков имаше някакви гости. Викна ме Милко Балев, бутна ме в кабинета на Живков и каза: „Влизай!”. Едва вътре видях, че съм се озовал насред официален разговор между държавния глава и представител на руска делегация. Прочетете цялото интервю