симултанен и консекутивен превод от и на английски език

Към въпроса за (не) творческия характер на превода

През ХХ в. в развоя на световната култура се случи това, което без преувеличение може да се нарече "лингвистична революция". Механистичният и биологичният модел на света, присъщ на предходните епохи, се измества от лингвистичната парадигма. Езикът се възприема не просто като оръдие на мисълта и посредник между човека и обкръжаващата го действителност, но и като самостоятелна реалност, която създава човека и неговия свят. Цялата човешка култура вече се възприема като глобален знак, като език. В науки като антропология, философия, теорията на познанието и др. навлизат много лингвистични термини, които се изпълват с ново съдържание. Така например понятието "текст" става едно от основните понятия в съвременните хуманитарни науки. Текстът вече не е ограничен в рамките на езиковите текстове и се възприема много широко като всяка свързана съвкупност от знаци, т.е. ние можем да говорим както за вербални, така и за невербални текстове.
В теорията и практиката на превода новата парадигма намира израз в нови подходи към многобройните проблеми, по които от доста време насам се водят оживени дискусии. Изказват се различни и често противоположни мнения за това какво е преводът, за изискванията към "идеалния превод", за творческото начало в превода и т.н. Въпреки очевидния факт, че преводаческата дейност се развива от векове и обхваща всички области на нашия живот, възгледът, според който преводът по принцип не е възможен, все още има привърженици. Творческият характер на преводаческата работа също така от време на време се подлага на съмнение.
Така например литературният критик Пол де Ман (1919-1983), един от най-авторитетните представители на американския деконструктивизъм, е на мнение, че дори и най-квалифицираният и прецизен превод демонстрира само и единствено принципната невъзможност на превода (Де Ман, 2000). По този начин Пол де Ман развива мисълта на Валтер Бенямин (1892-1940) от есето му "Задачата на преводача", че преводачът по дефиниция е обречен на провал, защото никога няма да успее да пресъздаде на друг език това, което се съдържа в оригинала (Бенямин, 1969). Пол де Ман намира потвърждение на тезата си дори в заглавието на есето, което е написано на немски и е назовано "Die Aufgabe des Übersetzers", като посочва, че на немски думата "Aufgabe" може да означава както "задача", така и "капитулация". Прочетете цялата статия