Интервю на български писател и преводач

Интервю на световноизвестния български писател и преводач Валери Петров

„ИСКАМ ДА ВИДЯ НАРОДА СИ ВЪН ОТ ТРЕСАВИЩЕТО…”

- В своето творчество Вие сте писали лирика, пиеси, киносценарии, хумор, пътеписи, публицистика. Преводаческата Ви дейност е известна на всички. Какво Ви се иска да пишете сега?

- Струва ми се, че насочването на писателя към един или друг жанр рядко става по силата на възникнало у него желание. В моя случай поне всичко зависи от това каква нова идея ми е дошла на ум, или какво чувство ме е обладало. (Като двата подтика обикновено действат съвместно.) Напоследък предимно превеждам и пиша отделни стихотворения.

- Какво означава да събереш смелост, за да превеждаш Шекспир? Кога Вие решихте да го направите и кой беше подтикът?

- Особена смелост не беше необходима, защото решението ми в началото не обхващаше цялата шекспирова драматургия. Всъщност всичко започна с мисълта да преведа една пиеса - “Сън в лятна нощ”, която винаги съм обичал. А после работата ме увлече. При това решението ми беше взето по-скоро в резултат на външни обстоятелства: към края на 60-те години публикуването на мои работи беше затруднено, а и на мен те не ми се пишеха много. Понеже съм трудолюбив човек - което не се вписва в традиционния образ на поета - то си рекох, че все пак трябва да се заема с нещо сериозно, и така работата тръгна.

- А после дойде Гьотевият “Фауст”. Той - по каква причина?

- “Фауст” дойде десетилетия по-късно, вече съвсем в наше време, и подтикът при него беше различен от този при Шекспир. Събитията около и след 10 ноември 1989 г. ме бяха увлекли във въртопа на политиката и ми се искаше някаква задача да ме държи по-стабилно към писалището. Пак не ми се пишеха свои неща, или не ми идваха често нови идеи, а пък дланите ме сърбяха за труд. Освен това имаше и настойчиви подканвания - уж на шега, но всъщност действащи - от страна на директора на издателство “Захарий Стоянов”, чиято динамичност е всеизвестна.

Прочетете цялото интервю