“Ще шернеш ли малко експириънс?” (“Ще споделиш ли малко опит?”). Съвсем спокойно можете да
чуете подобен въпрос по коридорите на някое училище. И малчуганите биха го разбрали. Дори биха отговорили адекватно.
Ако обаче попитате нещо в този дух техните родители, не само че няма да получите отговор, но ще ви погледнат с
неразбираща физиономия.
Поколенческият лабиринт
От няколко години младите и възрастните се гонят из лабиринтите на езика, губят се в превода на
всекидневното си общуване и все по-трудно успяват да заговорят на “един глас”. Съвременните младежи (20-24 г.)
трудно биха разбрали посланията на Вазовото “Под игото” или разказите на Елин Пелин, Йордан Йовков или Николай Хайтов.
Да не говорим за по-малките... Те попадат в “капаните” на диалектни и архаични думи, губят се из фразеологизмите,
които продължават да битуват в езика ни. Възрастните пък все по-трудно разбират какво искат да кажат децата им
(виж по-долу част от речника на новото поколение).
“Неразбирането при речевото общуване е на повърхността на проблема”, обяснява Мария Китанова от Института по български
език към БАН.
Чуждиците
Ударно в речника на младите нахлуха хиляди чужди думи. Бумът на западните езици от последните 20 - 25 години оказва
най-силно влияние върху съвременната реч. Младежите пътуват извън граница, учат по няколко чужди езика, общуват в
интернет. Това вкарва в речника ни много компютърни термини. Този проблем обаче не е само в българския език.
И германците вече казват “даунлоудвам” вместо немското herunterladen. А пък вместо “вмъкни” (einfuegen)
използват “пейст” (раste - англ.)
Много от чуждиците в речта на младежите се напасват към особеностите на езика ни.
Такива думи са: джиесем (или джисием - по бабешки), банкомат, дилър, брокер, холдинг, лизинг, консенсус, плейстейшън,
франчайзинг, антиейджинг.
шервам - споделям
бос, мастер- директор, шеф
кадаиф - блъсканица
щуро, яко, мощно - много хубаво
шестак - доносник
подострям - подстригвам
оръфляк - човек със стари дрехи
шитвам - прехвърлям на някого нещо
Прочетете цялата статия