Ще започна с двоен цитат. От думите на Емил Басат в предговора към първата му книга “Преводът – лица и маски” и от
рецензията ми за нея: “С всеки автор преводачът си налага различна маска – казва Емил Басат в
предговора си, – той е принуден да бъде актьор, който играе всички роли в превежданото произведение.
Авторът също е принуден да приеме образа, който му налага съответният преводач – така автор и преводач
непрестанно сменят лицата си, маските си – и тези лица и маски са различни в различните преводи на автора по света.”
Бих добавил, че зад маските и ролите тази книга всъщност ни показва (и запазва!) лицата на българския преводачески елит.
Или поне на част от този елит. Очакваме продължението…”
Продължението, отново озаглавено “Преводът – лица и маски”, издадено от “Панорама” (2010) вече е факт. При това, за
разлика от първата книга, която има двайсетгодишна история, тази идва по-малко от три години след нея. Очаквах я,
защото, от една страна, успехът на предишната, засвидетелстван от многобройни рецензии, отзиви, интервюта, радио и
телевизионни предавания, представяния бе за Емил Басат и признание, и стимул за работа, а от друга, защото знаех, че
той не е спрял заниманията си със своите анкети; че междувременно е подготвил и продължава да готви текстове, посветени
на личностите, за които преводът представлява професия, призвание, дори начин на съществуване.
Не бива да пренебрегваме и друго обстоятелство. По принцип по-затворена, по-трудно подвластна на суетата и публичните
изяви, преводаческата общност също се оказа стимулирана от първата книга на Басат; тя някак си повярва, убеди се в
значимостта на своето културно и обществено присъствие, и в резултат – гласува доверие на своя летописец и анкетьор.
Той пък доказа своята отдаденост на тяхното дело, добросъвестността си при документирането и отразяването на техните
изповеди. И което е още по-важно – демонстрира подготвеност да общува равноправно с тях, деликатно, но прямо да
навлиза в личностното им битие, прояви рядкото си умение да задава въпроси, които хем попадат точно в целта и
предразполагат към откровение, хем не спекулират с подробности от интимния живот, не ровят в тайните ъгли на
човешката душа.
Книгата съдържа анкетни портрети на дванайсет преводачи. Герои на “Преводът – лица и маски” този
път са Александър Шурбанов, Пенка Кънева, Жени Божилова, Лоте Маркова, Гергана Стратиева, Сергей Влахов,
Венцеслав Константинов, Недялка Чакалова, Дани Чакалова, Петко Бочаров, Борис Мисирков, Теодора Джебарова.
И тук, както и в предишния си труд, Емил Басат пристъпва към своя “обект” след продължителна и задълбочена
подготовка – от начина, по който води разговорите, и от поднесената в авторските му текстове фактология се вижда, че
той е абсолютно наясно с творчеството на самия преводач, че предварително е изчел стотици, даже
хиляди страници, че е разровил наличните източници, за да открие възможно най-много информация за житейската и
професионалната биография на анкетирания. Прочетете цялата статия